За MyHoliday.bg | Реклама | Контакти | Карта на сайта
   
       Почивки                     Хотели
       Рент-а-кар                  Полети

Моите Пътеписи

Пътешествие из земите на Израел - (Йерусалим - Тел Авив) целият пътепис

Tiger Temple, Тайланд - (Бангкок) целият пътепис

Зелени ваканции за малко пари, все по-търсени - (Обиколен Тур) целият пътепис

Седмица на културата в Рим! - (Рим) целият пътепис

Крепостта Бялград - завръщане за кратко в миналото - (Гугутка) целият пътепис

Всички пътеписи

Наричат я Дивата ферма


Преглед на галерия
Автор: Мейндърт Брауър, холандски писател и журналист

Наричат дома си „Дивата ферма”, селска ферма за вълнуващи преживявания в Източните Родопи. И той действително е див, не фермата, а регионът. Татко Ники, мама Бети и четирите им деца живеят накрая на селцето Горно поле в Източните Родопи – България, недалече от границата с Гърция. Късен слънчев следобед в началото на октомври е и есенният вятър гали цветята в оградения им с дувари двор. По нищо не личи, че извън този рай от багри вълци са убили две овци предната нощ.
Пристигнахме в пет часа следобед и се настанихме в двете уютни стаи за гости. Бети ще ни сервира истинска родопска вечеря в осем, така че има време за една разходка и запознаване с Горно поле. С падането на здрача керемидите на каменните къщи порозовяват на фона на чернеещите планински склонове в далечината. Овчар се завръща със стадото си овце. Ще бъдат ли в безопасност нощес? Вървим из пусти улици. От някои прозорци наднича жълта светлина. Други си остават тъмни, със счупени стъкла. В притихналото свечеряване един свежобоядисан в бяло параклис очаква вярващите. На другата сутрин те ще дойдат на тълпи от близо и далеч, за да видят как се освещава новопостроеният молитвен храм.
Тъмно е, когато решаваме да се приберем. Зад една желязна ограда, в открита пещ в дъното на двора пламва ярък оранжев огън. Стара жена обикаля наоколо. С жестове – не говорим български – я питаме за какво е огънят. Може ли да влезем да видим? Да, усмихва се старицата, чиято традиционна забрадка покрива побеляваща коса над сбръчкано чело. Тя отключва градинската порта. Доближаваме се до огъня и се стопляме. Горящи, попукващи клони и съчки, но нищо не издава защо е бил запален огънят. Старицата се сеща, че не разбираме и ни прави знак да я последваме в къщата. В коридорчето зад вратата, върху ниска маса е поставена цяла овца, обезглавена и внимателно приготвена за изпичане в пещта отвън. В този момент влиза една от внучките на жената, тя говори малко немски. Три часа ще трае опичането на овцата, ни обяснява тя. Ще сме добре дошли да се върнем по-късно вечерта и да опитаме месото. Благодарим за това голямо гостоприемство и обясняваме, че Бети ни чака и че не знаем дали ще можем да дойдем пак...
Планината Родопи – наречена на името на тракийския бог Родопа – обхваща общо 15000 кв. км, от които 85% са на българска територия, а 15% принадлежат на Гърция. Покритaта с гора планина е средно 785 м висока. Най-високият връх в Източните Родопи – „Вейката” – е 1470 м. Заоблени склонове се редуват със стръмни скали над сини реки, лъкатушещи през полубезлюдния планински пейзаж. В речния пясък може все още да се открие злато. Източните Родопи са богати в много отношения. Тук се срещат умереният централноевропейски и средиземноморският климат, превръщайки региона в съсредоточие на биоразнообразие: над 2000 висши растения и 278 вида птици, включително невероятните 36 от общо 38 вида прерийни птици в Европа. Изобилието превръща Източните Родопи в съкровищница, привличаща любители на птиците от много страни. Те идват, за да видят лешоядите, които гнездят по високите скали: Белоглавия лешояд с горделивата му осанка и бяла яка и Египетския лешояд, чието пронизително изсвирване се разнася над цялата планина. 65 вида бозайници намират убежище в Източните Родопи, а вероятността да срещнете вълк е най-висока в цяла Европа.
Започнахме пътуването си от Ивайловград, в югоизточния ъгъл на българските Родопи. Слънцето грееше и небето беше безоблачно. Струпани дърва покрай улиците издаваха наближаването на зимата, но тя изглеждаше все още далече, тъй като температурата се покачи до приятните 25° по Целзий. В старата градска част на хълма зиданите от жълт камък къщи дремеха както и преди столетия. В градинките красиво червенееха нарове.
От Ивайловград отидохме с кола до Маджарово, близо до Горно поле. Беше чудесно. По планинските склонове дърветата бяха обагрени в жълто, оранжево и червено. Това време от годината хората тук наричат „циганско лято”. Досами пътя храсти с едри сини плодове и розови цветове ни кимаха, докато минавахме. Пясъчните брегове на извиващата се река Арда сякаш ни канеха да идем да поплуваме. Да, помислих си, това е дивият югоизток на България, където усещаш върховна свобода, докато конят ти те отнася до върха, препускайки през планинските ливади. Това е земя за пешеходни преходи през дъбови гори и цъфтящи ливади. Това е мястото за рафтинг по реката, докато освежителни водни пръски ти обливат лицето. Тук можеш да изпробваш силите си с велосипед, докато лъкатушещият път следва извиките на планината нагоре, надолу и пак нагоре. Тук археологическите места те свързват с отминали империи: тракийската и римската. Тук можеш да се насладиш на фолклорна музика и да гледаш традиционни танци на мъже и жени, облечени с богато бродирани носии.
Мислех си също и за най-бедните фермери в този регион, разчитащи на отглеждането на тютюн, който те вече трудно продават. Бях ги наблюдавал да го берат в горещия следобед, приведени между разсадите с човешки бой. Онова, което продадат наесен, им осигурява единствените средства за цялата година. Как преживяват? Докато пътувахме нататък се надявах отглеждащите тютюн да станат строители и зидари на нови екохотели и къщи за гости, да привлекат повече екотуристи и да спечелят от техните посещения. Спомних си, че Фоко Ерхарт от фондация АРК–Холандия, ми беше разказал за българин, който отишъл до Съединените щати да търси нови икономически възможности. Върнал се в България и казал: „В Щатите всичко, за което можеш да се сетиш, вече е направено. Но не и в България, тук всичко е все още възможно!”
В осем часа Бети сервира вечерята на верандата на Дивата ферма в Горно поле. Биологично чисти и питателни домашни продукти. Първо пийваме чашка от ракията на Ники. Той ни предлага четири вида ракия: от грозде, от ябълки, от сливи или от един червен горски плод. После опитваме ордьовъра: шопска салата от краставици и домати, покрити с настъргано овче сирене. Главно блюдо: телешки котлети и тиква. Вино: разкошно червено, правено лично от Бети от местно грозде, набрано от нейни братовчеди. Десерт: саварина, нещо като баклава с лешници. Силен вятър духа през планинското плато, потънало в мрак, и лампата над масата се клати, докато Бети ни разказва за живота в Източните Родопи.
Рано на следващия ден поемаме със съпруга й Ники. Той прекарва повечето си време на открито, като се грижи за стадо от 350 животни, обикалящи горите и планинските поляни. Наблюдаваме как есенните багри на горските дървета пробиват утринната мъгла, която се вдига, докато слънцето става по-ярко. Циклами красят земята под краката ни, диви пчели жужат около гнездото си в дънера на един бряст. Изкачваме високи скали, където вълци се събират през зимата и вият по пълнолуние. Гледката е смайваща. Над окъпаните в слънце долини един след друг се издигат до небето мъгливи сини зъбери. Да, ще се върнем тук!

Със съдействието на Габи тур

12 Декември 2009

За нас ще бъде удоволствие да публикуваме всички авторски пътеписи, придружени със снимки. Текстове и снимки изпращайте на: team@myholiday.bg
<<следваща предишна>>

Предишни Пътеписи

Всички пътеписи

MyHoliday Приятели

  news rss   
 
Copyright 2006 MyHoliday.bg България | Чужбина | Хотели | Полети | Рент-А-Кар | Туристически каталог | Правила за използване | Общи условия