За MyHoliday.bg | Реклама | Контакти | Карта на сайта
   
       Почивки                     Хотели
       Рент-а-кар                  Полети

Моите Пътеписи

Пътешествие из земите на Израел - (Йерусалим - Тел Авив) целият пътепис

Tiger Temple, Тайланд - (Бангкок) целият пътепис

Зелени ваканции за малко пари, все по-търсени - (Обиколен Тур) целият пътепис

Седмица на културата в Рим! - (Рим) целият пътепис

Крепостта Бялград - завръщане за кратко в миналото - (Гугутка) целият пътепис

Всички пътеписи

Пътуване до Индия


Преглед на галерия
Автор: Петя Иванова

За Индия са казани и могат да се кажат много неща, но струва ми се, че само като се отиде там може да се почувства поне, ако не да се разбере душата на тази огромна страна.

Индия е многолика, като божествата си. Няма индиец, който да не е дълбоко вярващ. Навсякъде могат да се видят своеобразни олтари - ниши по къщите, в основите на дърветата, издълбани в камъните или пък построени малки колибки, които са места за преклонение пред дадено божество. Разбира се, големите храмове има навсякъде. В тях с картини е разказана историята на някое божество или свещена книга. Това са места за неграмотния индиец, където той може да научи свещените писания. В храмовете е забранено да се снима. Което е и хубаво и лошо. Лошо е, защото сградите и рисунките са прекрасни, но все пак това е място не за снимки, за да покажеш къде си бил, а да почувстваш с душата и сърцето си защо си там.

Всяка сутрин по изгрев и вечер по залез се прави пуджа. Това е молитва и благодарност към всичко съществуващо и към Божеството. Присъствах на няколко пуджи по Ганга. Великолепно усещане е! А и залеза на Ганга не може да се сравни с нито един залез, видян от мен преди това. Слънцето е наистина огромно и много много червено. Реката прелива също в този цвят, забавя се шума й, сякаш притихва пред величието на бог Суря ( богът Слънце), в това време се четат мантри, след което се отдава почит на елементи в природата - въздух, земя, огън и вода. Пеят се киртани ( религиозни песни ).

Естествено, не всеки има възможност по това време да е на реката, за това прави своята пуджа в къщи пред олтара или в ресторанта, на сергията, в магазина, кой където се намира. Дори и разносвачът на плодове има свой подвижен олтар.

Един от феномените на Индия е тишината й. Но не тишина като звуци, а като усещане. Въпреки непрестанните и многобройни звуци е тихо навсякъде.Една вътрешна тишина живее тук. Попаднах и в задръстване, но нямаше нервност, припряност, напрегнатост. Сякаш никой не бърза излишно, но все пак следва неотклонно пътя си. За да оцелееш в Индия, трябва да се въоръжиш с търпение и спокойствие, дори за храната в ресторант се чака около час :)


Интересно е също движение по улиците. Няма светофари, всъщност има по няколко, но само в големите градове, няма пътни знаци, няма ограничение на скоростта, не видях и полицай, но и катастрофа не видях. А шофьорите карат много бързо, изпреварват както им е удобно и от ляво, и от дясно, пътищата са доста разбити, нашите в България са добри пред тези, които видях. Не се използва мигач, а само клаксон. Клаксонът показва, че шофьорът изпреварва, че започва да изпреварва, че ще завива (тук обаче си помагат с крак или ръка за да покажат посоката). Различни са разбиранията в Индия. Питах един шофьор не го ли е страх, че ще катастрофира, защото мен да си призная ме беше страх и го помолих да намали скоростта, той се засмя и каза, че дори и да загине после пак ще живее, но в друга форма.......

В чудна хармония живеят всички същества в Индия и никой не пречи на никого. Още на гарата в Дели го забелязах. Там плъховете се движеха доста свободно и необезпокоявано. А за кравите и маймуните е повече от ясно, че никой не ги закача. Но те пък закачат хората, особено маймунките :) Една крава се изпика пред вратата на хотела, в който бяхме, казаха ни, че това е много хубаво и носи късмет.

А в небето има толкова много орли, където и да отидеш - на изток, запад или север, в голям или малък град може да се чуе крясъкът им. И тях никой не ги закача. Една безкрайна толерантност цари в Индия.


Да не забравя да отбележа усмивките по лицата на хората. За един месец не видях нещастен човек. Дори и най-бедните, който просят по улиците и имат само един шал, с който да се покрият и една купа, от която да се хранят, дори и те са щастливи. И много религиозни. От най-бедния до най-богатия се кланят на божествата, целуват стъпалата на храмовете, пият свещена вода от Ганга, молят се. Индийците ценят водата си и я зареждат с любов и благодарност

И още и още може да се разкаже за различната Индия. Като сън беше цялото ми пътуване там. Толкова е различно всичко, че чак не ми се вярваше, че се случва. Преди да тръгна прочетох някъде, че пътуването в Индия не е обикновено пътешествие, а е пътуване навътре в себе си. Наистина се оказа, че е така. Обстановката ме грабна, повлече ме със себе си и аз потънах дълбоко в себе си, докоснах се до душата си, до страховете си, до тайните кътчета в съзнанието ми. Сякаш пътуването в Индия е път към себе си!

Източник: Дневник

4 Януари 2008

За нас ще бъде удоволствие да публикуваме всички авторски пътеписи, придружени със снимки. Текстове и снимки изпращайте на: team@myholiday.bg
<<следваща предишна>>

Предишни Пътеписи

Всички пътеписи

MyHoliday Приятели

  news rss   
 
Copyright 2006 MyHoliday.bg България | Чужбина | Хотели | Полети | Рент-А-Кар | Туристически каталог | Правила за използване | Общи условия