За MyHoliday.bg | Реклама | Контакти | Карта на сайта
   
       Почивки                     Хотели
       Рент-а-кар                  Полети

Моите Пътеписи

Пътешествие из земите на Израел - (Йерусалим - Тел Авив) целият пътепис

Tiger Temple, Тайланд - (Бангкок) целият пътепис

Зелени ваканции за малко пари, все по-търсени - (Обиколен Тур) целият пътепис

Седмица на културата в Рим! - (Рим) целият пътепис

Крепостта Бялград - завръщане за кратко в миналото - (Гугутка) целият пътепис

Всички пътеписи

Пътешествие из земите на Израел


Преглед на галерия
Автор: Марияна Ангелова

Учейки в еврейско училище бях запозната с еврейската култура още преди да отида в Израел. Бях там преди 5 години заедно с класа ми. В началото се вълнувах повече заради пътуването със самолет, отколкото за самата дестинация, към която съм се насочила. Излетяхме от България във възможно най-студеното време, през Декември месец, и всички си бяхме взели повече дебели дрехи, имайки предвид времето тук. След 2 часа самолетът ни кацна на израелска територия и първото, което чухме, беше, че навън е около 25 градуса (в 12 вечерта)- ужас, всички сме с якета, никой не е очаквал такива летни температури. Естествено, веднага се нагодихме към прекрасните условия, които ни предоставя времето, вдишахме от топлия израелски въздух и настроихме сетивата си за десет дни изпълнени с приключения. На летището ни чакаше автобус, който ни закара до град Димона. На следващия ден, след цяла нощ неспане, прекарана в приказки помежду си, в 7 часа сутринта трябваше да сме при автобуса, който ще ни отведе до крепостта Масада,която е разположена на скално плато в Източния край на Юдейската пустиня, издигащо се над мъртво море, и там ни очавка дълъг преход, докато я изкачим. В автобуса обаче купонът беше голям, израелските ни ръководители ни пускаха израелски песни, увеличаваха радиото и пееха заедно с нас, всичко това създаваше уникално настроение и желание за откриване на още много нови места. Когато стигнахме, слънцето вече беше напекло и беше много горещо, тогава разбрах защо хората в пустинята си слагат бели кърпи на главите си-наистина, много предпазват от жаркото слънце. Когато се изкачихме на върха бяхме горди със себе си, но и много изморени. Обядвахме там, чувствайки, че всякаш можем да докоснем небето с ръцете си. Първият ни ден в Израел се оказа изпълнен с емоции и много, много умора, затова тази нощ беше прекарана в дълбок, непробуден сън.
Отново е 7 часа сутринта и отново сме строени пред автобуса, за да можем да потеглим към Тел Авив. Този път бяхме свежи и нямахме търпение да видим така наречената „административна столица” на Израел. Пейзажът по време на пътя беше прекрасен, от едната му страна беше морето, а от другата се извисяваха невероятни палми. Когато пристигнахме се огледахме около себе си и видяхме огромни паркове със свежа растителност, добре напоявана от маркучи, които са разпръснати навсякъде из зелените площи и не позволяват те да изсъхнат. Хм, това някога е било само пустиня, а сега е като оазис-удивително! Следващото, което ни хвана окото са високите сгради приличащи на небостъргачите в Ню Йорк-това е модерната част на страната. Започнахме да обикаляме из града и се натъквахме на всякакви алеи- едните бяха за колоездачи, другите за кънкьори и трети просто за пешаходци. В Израел много държат на хубавата талия и здравото тяло, така че по тези места можеш да срещнеш както тийнеиджъри, така и възрастни хора, които правят своята дневна тренировка. Приятно е да се разхождаш на такова място, където лъха свежест не само от природата, но и от хората. След почти цял ден разходки из Тел Авив гладът ни вече беше вълчи, и решихме да си направим пикник на поляна в парка. Взехме си хляб и неща за сандвичи и скрити под сянката на една палма сладко сладко си похапнахме. Вечерта отново се качихме в „парти автобуса” и отпътувахме за Ерусалим. Успяхме само да се настаним в хотела, защото вече беше станало късно и не можахме нищо да разгледаме, но през следващите 4 дни бяхме там. На следващата сутрин, когато започнахме разходката си из града, всякаш бяхме попаднали в друг свят. Тук вече нямаше толкова модерни и огромни сгради, обстановката беше старинна. Отидохме на стената на плача със закрити рамене и колене, защото това е място, на което идват религиозни хора да се молят и не можеш да бъдеш разголен. Впечетлена бях от количеството войници, които охраняваха и следяха всяка една твоя крачка-за мен беше доста подтискащо, но пък бях спокойна, че има кой да ни пази. Оставихме желанията си между камъните на стената и продължихме обиколката. Естествено, магазините не ни избягаха, и започнахме да влизаме във всяко магазинче, в което има сувенири. И преди знаех, че израелците са свикнали да се пазарят, но не знаех, че дори само да ги попиташ за цената и отговорът е или по-ниска цена от тази, която е написана, или продавачът ти изкача с въпроса: „Колко даваш?” В началото ми беше странно, но после свикнах, защото беше доста хубаво, когато си купувах различни неща на изгодни цени (все пак бях отишла с ограничени средства, а непрекъснато си харесвах нещо, което да си купя). След гигантския слалом из магазини и сергии стана време да отидем в хотела за вечеря. На другия ден ни заведоха в мола на Ерусалим. Само бих искала да вметна, че положението с пазаренето и там беше същото. Докато се разхождахме видях супер маркет и реших да вляза. В Израел има един много вкусен шоколад, който го няма никъде другаде, а като малка съм го яла и реших да го потърся из витрините. В момента, в който го мернах видях как едно момче взима последния, тогава аз откачих и започнах да го обсъждам с една приятелка. В следващия момент той се обърна благодари ми за „комплиментите” на български език и си замина. Изводът е – внимавай колко високо говориш независимо на какъв език. На следващия ден отидохме в град Яфо. Води се, че това е българският град, защото там живеят най-много българи, които са емигрирали в Израел. Освен българи там има и много араби, както и арабски пазар, на който можеш да намериш всичко. Там ядохме най-вкусните дюнери на света, след това си хапнахме и баклавички, и то за скромната сума от 3 шекела (валутата там), което е малко повече от левче. Наистина много евтино и вкусно! Пак заговорих за храна..., но все пак съм ценител на хубавите ястия, а там определено ядях такива и то по много (за 10 дни 5 килограма отгоре..). След всички тези градове дойде ред и на Цфат. Всичко, което бях видяла до този момент, колкото и странно да е било, не можеше да се сравни със странността на този град. Там живеят само религиозни евреи, сещате ли се, тези с големите шапки и буклите острани. Целият град е боядисан в синьо, защото имало много мухи и този цвят ги прогонвал. Уличките са калдъръмени, повечето от тях са само от пръст, а има някои върху, които са поставени павета. Както казах по-рано температурите си бяха летни, затова всички бяхме с къси панталони и тениски. Да, обаче като видят разголено тяло там и започват да странят от теб и дори да не те поглеждат, всякаш си прокажен. Точно това ни се случи и на нас, местните ни подминаваха с огромно отвращение и на колкото се може по-голямо разстояние. Чувството е смразяващо и подтискащо. Разгледахме градчето и се отправихме към езерото Кинерет, където щяхме да останем за две нощи. Около езерето е разположен огромен комплекс с бунгала, който някога е бил кибуц. За разяснение кибуците са места, където са живели много и различни хора и всеки е работел за всички, а не само за себе си. Обработвали са земя и всички са се включвали в работата и след това са деляли продукцията. Е, сега това място беше хотел с къщички около езерето. Гледката е удивителна, лунната пътека спира дъхът ти а мостчето с цветята по парапета и арката през езерето са като излязли от филм. Не исках да си тръгвам никога оттам, беше удивително. На сутринта се разходихме, за да видим животните, които се отглеждат там. Имаше доста щрауси и един особено разговорлив и акробатичен папагал. Това шарено пиленце правеше шоу на всеки час, като изпълняваше най-различни номера от сорта на пързаляне по пързалка, каране на кънки и рецитиране не разни неща. След това се разходихме до близкия зоопарк, където бяхме доста очудени от съжителството на папагалчета и крокодили. Вечерта прекарахме на брега на езерото заедно с група от Америка. Беше много забавно и се надявахме пак да ги видим, но уви успяхме да прекараме само две вечери с тях. Последните ни дни бяха в Хайфа, където също като Тел Авив е модерен мегаполис, нямащ нищо общо със старинния Израел. Там бяхме в петък вечерта, когато започва Шабат – празник, който се посреща всеки петък и цяла събота е ден за почивка, не се движи никакъв градски транспорт, нито пък коли. Посрещнахме шабат и в събота се разходихме из града. Не можех да повярвам, че мога съвсем свободно да се разхождам по големите булеварди без да ме блъсне кола, а около себе си да виждам безброй колоездачи и кънкьори. Спокойствие струеше отвсякъде, мисля, че трябва и в България да се появи един такъв ден, за да може човек да си направи една хубава разходка из спокойните улици. През деня успяхме да обиколим само някои забележителности, но не можахме да влезем в нито един музей, защото нищо не работеше.
И така прекрасното ни 10-дневно приключение за съжаление завърши. Без дори да се усетим кога е минало времето, отново бяхме в „парти автобуса”, но този път настроението беше носталгично. Никой не искаше да си тръгва, защото освен красивите места, които бяхме видяли, имахме много незабравими мигове заедно. Качвайки се в самолета никой от нас не говореше, всеки искаше да останем заедно там поне още един ден. След като излетяхме започнахме да си показваме кой какви снимки е направил и да си припомняме смешните случки, които са станали. От тази екскурзия се родиха много приятелства, които и до ден днешен са живи. Радвам се, че бях точно там и точно с тези хора.

9 Април 2014

За нас ще бъде удоволствие да публикуваме всички авторски пътеписи, придружени със снимки. Текстове и снимки изпращайте на: team@myholiday.bg
  предишна>>

Предишни Пътеписи

Всички пътеписи

MyHoliday Приятели

  news rss   
 
Copyright 2006 MyHoliday.bg България | Чужбина | Хотели | Полети | Рент-А-Кар | Туристически каталог | Правила за използване | Общи условия